Приключения Състезания

Пирин Ултра 166 км / 30+ часа бягане по екстремен терен

Най-голямата дистанция на Пирин ултра, а именно 160-те км с 11000 метра денивелация беше нещо за което слушах легенди през последните години и си мечтаех някой ден да го пусна, но истината е, че ме беше страх. Минавал съм по-малките дистанции и се стрясках само от идеята, че може това да е в пъти по-дълго, особено по този терен. От далече си личеше как всеки е повече от подготвен, никой не постъпваше лекомислено, нямаше случайни хора на старта. Коравият терен и факта, че нямаше маркировка и трябваше да се ориентираме само по GPS, определено на моменти ме разсейваше и ме накара да допусна няколко сериозни грешки, които ме забавиха доста. Преживях ситуации които до този момент не ми се бяха случвали, минах терен който беше с много повишена трудност, времето се влошаваше на моменти, както и имах доста срещи с всякакви животни по трасето. Това което искам да кажа е, че целият този ужас всъщност ми донесе и от онези специалните моменти, от които се чувстваш щастлив и още по-жив.

====Strava активности====
Pirin Ultra 160k – https://www.strava.com/activities/15805269013

Вижте още

2 СЪСТЕЗАНИЯ ЗА 24 ЧАСА | Велинград Ултра + Кайлъка Трейл

2 СЪСТЕЗАНИЯ ЗА 24 ЧАСА | Велинград Ултра + Кайлъка Трейл

Велинград Ултра беше състезание което се провеждаше за първи път и никой не знаеше какво представлява терена. Очаквах леко трасе, но всъщност много грешах. Предишните дни беше валяло и голяма част от трасето беше мокро, минавахме през реки, пътеките се свличаха, пътеки представляващи само корени и камъни, които пързалят и какво ли още не. Всъщност колкото и екстремно, трасето беше толкова и красиво. Успях да го завърша и малко след това се прибрах, НО историята не свършва до тук. Реших, че имам силата да се пусна на още едно състезание, още на другата сутрин, а именно Кайлъка трейл в Плевен. Ето как успях да стартирам на две състезания в далечни точки на България за по-малко от 24 часа.

Пловдив Хилс в Марково 2026

Пловдив Хилс в Марково 2026

Участвах за втори пътна Plovdiv Hills in Markovo 44 км дистанцията и понеже това е едно от първите състезания за годината, означаваше, че аз не знаех къде се намирам. Минали са много месеци от както приключи състезателният сезон, промених много неща по тренировки, храна, живота като цяло и го усещах сякаш нямах състезателна мотивация. Разбира се, това важеше за всички, всеки излиза с нещо ново, едни са в много по-добра форма, други в по-лоша и Марково беше едно от местата за "сверяване на часовника". Успях да подобря времето си от миналата година с над 30 минути и завърших първи. Сякаш бях изгубил състезателната искра. Днес я върнах ✨