Записах се за състезанието още през Януари. Можех да плувам колкото да не се удавя, а с колело имах много малко опит и то само по асфалт. При първите ми тренировки за плуване не можех да мина и 50 метра без да се задъхам, а знаех, че само след няколко месеца трябваше да изплувам 3 километра. Започнах и по-чести тренировки на колелото като тук знаех, че всичко това не трябва да е за сметка на бягането защото именно там ми предстояха едни от най-големите ми изпитания през годината. Неусетно минаха всички тези месеци и дойде момента да разбера дали мога да бъда лъвско сърце. Тук трябваше да премина през три напълно различни спорта в едно състезание а именно тези 3 км плуване, почти 100 км офроуд колело в планината и 20 км планинско или трейл бягане. Дойде и денят на състезанието, имах вече доста километри плуване зад гърба си, дори и в открити води, но до момента на старта никога не бях плувал с масов старт където е известен факта за „масов побой“ под водата. Точно това и се получи, усещах хора около мен, над мен, под мен, ръце хвърчаха навсякъде, ПЪЛНА ЛУДОСТ. Изпитвах и доста неприятни емоции към медузите, а те бяха навсякъде. Все пак успях да изплувам дистанцията от 3 км за един час и десет минути. Излязох от водата, започнах да приготвям за колелото и това малко ме забави защото при мен специалното е закачането на други камери и микрофони между дисциплините, но това е стандартна процедура за всеки който иска да снима. Определено си личеше колко съм неопитен защото още в началото разбрах, че съм допуснал няколко грешки заради които трябваше да спра или да забавя, но като цяло беше доста динамично и аз който нямах опит в планинското колело всъщност се забавлявах доста през почти цялото време. Заваля и дъжд, навсякъде стана кал, а това придаде още повече към елемента на забавата. Успях да премине разстоянието от 96 км и над 1500 метра положителна денивелация за пет часа и две минути. Влязох отново в „базов лагер“, отново смених камери, обувки и тръгнах да бягам. За съжаление тук обърнах посоката, а после се оказа, че съм си забравил и номера за бягане и това ме забави. Все пак бягането беше моя територия и тук се изненадах колко спестени сили имах въпреки, че към края на колелото се чувствах доста изтощен. Бягането е почти изцяло по пътеки в гората и е близо 550 метра положителна денивелация. Не се чувствах толкова изтощен, а към края успях да натисна доста и да завърша за час и 53 минути. Общото време за което успях да направя целият триатлон беше осем часа и 21 минути което за мен бе огромно постижение, особено за първият ми триатлон.

====Strava активност==== Лъвско сърце Ултра ♥️ 1/3 – Strava Activity Лъвско сърце Ултра 2/3 – Strava Activity Лъвско сърце ♥️ 3/3 – Strava Activity

Вижте още

400 км с колело до Синеморец... и едно брутално падане! | Каланджа рън

Възможно ли е да изминеш 400 км с колело от Балкана до морето, да се пребиеш брутално oще в началото на пътя и вместо да се откажеш... да завършиш приключението с бягане на състезание? В това видео ви потаям в едно от най-лудите ми предизвикателства досега. Планът беше ясен - здраво въртене, красиви гледки и финал на плажа. Но асфалтът реши да ме приземи доста по-рано от очакваното. Последиците? Ожулвания, бинтове, много инат и въртене през болката до самия край. За капак на всичко, вместо заслужена почивка на морето, веднага след пристигането се включих в състезанието по бягане Каланджа Рън! 🏃‍♂️💨

12 юни 2026

Трън Ултра - Двете страни на медала

Всички казваха, че Трън Ултра тази година е по-лесен... Е, за мен се превърна в истински ад. 🏃‍♂️💥 Още на старта усещах, че тялото ми е на лимита след поредицата от състезания в последните седмици. На 20-ия километър моята „къща от карти“ се срина и болката се появи. На 50-ия вече бях с реална контузия и сериозно накуцвах по острите баири и хлъзгавите спускания, разкаляни от дъжда. Да, пресякох финала първи. Но цената на тази победа беше огромна. В това видео ви показвам двете страни на медала – еуфорията от първото място и бруталната реалност на болката зад кулисите. Ще видите и какво костваха следващите две седмици в опити да вдигна тялото си на крака.

28 май 2026

Коджа Кая - Пренаписаната история

Коджа Кая не е просто състезание – това е тест за оцеляване. Представете си 75 км техничен терен, който събира в себе си духа на всички български планини. Но голямото предизвикателство тук не е само денивелацията, а пълната автономност. Тук няма подкрепителни пунктове. Тръгваш с всичко необходимо на гърба си и разчиташ само на себе си от старта до финала. Тази година на старта застанаха най-силните. Предишните дни валя дъжд и терена беше още по-опасен. Това правеше всичко още по-трудно, а аз имах една единствена цел, да победя предишното ми аз.

14 май 2026