Приключения

Ком – Емине под 10 дни | Част 2

#kom emine #връх ком #ком емине #нос емине #от ком до емине

До миналата година си представях, че Ком-Емине е непосилно за мен, дори за месец, още повече за по-малко от 10 дни. Чрез натрупания опит от състезанията си поставих цел да го мина за 10 дни. Започнах да планирам цялото приключение преди повече от половин година като си представях Ком-Емине като едно голямо трасе, като много дълго състезание, но всъщност е нещо много повече. Не напразно се нарича „пътят на дружбата“. Запознах се с невероятни хора, приятели и родители ми помагаха в ключови моменти.

Втората част се състои от следващите четири дни от приключението или от началото на четвърти до края на седми ден. Бях успял да стигна до Беклемето и бях възстановил сили, получихме сериозен съпорт от голяма компания. Част от тях се върнаха на х. Добрила, а други изкараха с нас чак до Бузлуджа. Минаването на най-техничката част, както и завършване след 02:30 на х. Мандрата ме изтощи доста. Следващия ден почна доста късно, а точно тогава времето не ни стигаше и без това. Отново дълъг ден и отново завършване на х. Българка след 02:00. Трябваше да минем парка с перките след Бузлуджа по тъмно и в мъгла което правеше звуците от „невидимите“ перки доста стресиращи. Бяхме останали само аз, Дими и Ани. За съжаление, на следващата сутрин те ми казаха, че ще останат един ден почивка на х. Българка, а аз реших да поема към х. Чумерна, соло. Бях доста бърз, но пък скуката ме смазваше и ми се доспиваше постоянно. Към края на денят започна да вали дъжд, но успях да стигна до х. Чумерна по светло и най-после успях да се наспя. Цяла нощ беше буря, на сутринта също. Трябваше да взема много тежко решение дали да тръгна или да изчакам. В крайна сметка реших да тръгна и няколко часа ходех през цялата тази буря. Отново се усещаше липсата на компания, а по-късно разбрах, че момичетата са се отказали изцяло от Ком-Емине заради рани по краката 🙁 . Този ден беше изключително тегав защото не минавах през населени места или хижи и нямах нищо за ядене. С последни сили успях да стигна до гр. Котел и там вече успях да се нахраня адекватно, да се наспя и да започна последната част на приключението със свежи сили и нова компания.

====Strava активности====
Ден 4 – https://www.strava.com/activities/9321921795
Ден 5 – https://www.strava.com/activities/9328342019
Ден 6 – https://www.strava.com/activities/9333553681
Ден 7 – https://www.strava.com/activities/9338625863

====Полезна информация и маршрути за Ком-Емине====

В посочената папка съм създал нещо като сбор от важна информация за маршрута като и тракинг файлове, разделени на дни, цени на хижи, екипировката която ползвах и други: https://drive.google.com/drive/folders/1eevok0UalD3er7WxOdqHOwUL0wTuzFP8?usp=sharing

Надявам се тази информация да е полезна при планирания на вашите преходи. Насреща съм, ако има допълнителни въпроси

Вижте още

2 СЪСТЕЗАНИЯ ЗА 24 ЧАСА | Велинград Ултра + Кайлъка Трейл

2 СЪСТЕЗАНИЯ ЗА 24 ЧАСА | Велинград Ултра + Кайлъка Трейл

Велинград Ултра беше състезание което се провеждаше за първи път и никой не знаеше какво представлява терена. Очаквах леко трасе, но всъщност много грешах. Предишните дни беше валяло и голяма част от трасето беше мокро, минавахме през реки, пътеките се свличаха, пътеки представляващи само корени и камъни, които пързалят и какво ли още не. Всъщност колкото и екстремно, трасето беше толкова и красиво. Успях да го завърша и малко след това се прибрах, НО историята не свършва до тук. Реших, че имам силата да се пусна на още едно състезание, още на другата сутрин, а именно Кайлъка трейл в Плевен. Ето как успях да стартирам на две състезания в далечни точки на България за по-малко от 24 часа.

Пловдив Хилс в Марково 2026

Пловдив Хилс в Марково 2026

Участвах за втори пътна Plovdiv Hills in Markovo 44 км дистанцията и понеже това е едно от първите състезания за годината, означаваше, че аз не знаех къде се намирам. Минали са много месеци от както приключи състезателният сезон, промених много неща по тренировки, храна, живота като цяло и го усещах сякаш нямах състезателна мотивация. Разбира се, това важеше за всички, всеки излиза с нещо ново, едни са в много по-добра форма, други в по-лоша и Марково беше едно от местата за "сверяване на часовника". Успях да подобря времето си от миналата година с над 30 минути и завърших първи. Сякаш бях изгубил състезателната искра. Днес я върнах ✨